Цар Симеон
Цар Симеон I Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава.Симеон е роден през 864 г. или 865 г. и е третият син на княз Борис. В периода894 г. – 904 Симеон води първата си война с Византия, след преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894. Симеон първоначално се опитал да реши въпроса по мирен път, но след като видял, че това няма да стане, се възползвал от изтичането на 30-годишния мирен договор и през 894г.
нахлул с войската си в Източна Тракия Император Лъв VI набързо сформирал армия, предимно от императорската гвардия. Войската била поверена на стратилата Кринт. Опитът на Византия да спре българите бил напразен, византийската армия била напълно разбита, а сам Кринт паднал мъртъв на бойното поле, много били пленените. След сражението Симеон дал заповед на войската да се върне обратно в България, тъй като не се чувствал готов за продължителна война. Въпреки победата, Симеон не можал да постигне своята цел, а Лъв VI бил обиден от българския владетел Императорът на Византия не искал траен конфликт с България, защото имал проблеми и с арабите. Точно поради тази причина Лъв прибягнал към това, което правели почти всички византийски императори по време на война — осигуряване на съюзник, който да поеме по-голямата част от загубите. Никита Склир (неизвестен византиец) бил изпратен при водачите на унгарците, Арпад и Кусан, и успял да им плати достатъчно, за да нападнат България. В същото време към българските южни граници се придвижвала ромейска войска, предвождана от пълководеца-герой на Византия от войните с арабите, Никифор Фока. Планът на Лъв за съвместни действия с унгарците започнал да се осъществява някъде около 894 г. Симеон очаквал нападение от юг, затова главните сили от армията му се намирали там, но битка на юг нямало, Никифор Фока не нападнал, вместо това при българския владетел бил изпратен квестор, който от името на император Лъв предложил мирни преговори, като в това време византийската флота се придвижвала към Добруджа, пренасяйки унгарците. Симеон заподозрял
измамата, но вече било твърде късно и унгарците опустошили Добруджа Българският владетел бил принуден да започне преговори с византийците, но протакайки преговорите, си осигурил време да сключи съюз с печенегите и с тяхна помощ разгромил унгарците, които дори били прогонени от настоящите си местоживелища и се заселили в Панония. През лятото на 896 г. военните действия срещу Византия продължили — ромеите били разгромени при Булгарофигон, което ги принудило да
търсят мир и тържището било върнато обратно в Константинопол. По-късно българският владетел завзел област с близо 30 крепости в днешна Албания.
През 912 г. византийският престол бил зает от Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багренородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и като контрамярка Симеон обсадил Константинопол.
През юни 913 г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик.
През юли-август 913 г. българските войски блокирали Константинопол по суша. Започнали преговори между двете страни, в хода на които се стигнало до лична среща между българския владетел и главата на имперското регентство. В края на август или в началото на септември 913 г. Николай Мистик сключил мирен договор със Симеон.Но през февруари 914 г. в Константинопол бил извършен нов държавен преврат от иператрица Зоя. Тя анулирала договорите, подписани със Симеон. В отговор на това, през есента на 914 г. Симеон навлязъл в Тракия и за кратко поставил под свой контрол Одрин. През следващите години правителството на императрица Зоя се ориентирало към подготовка за война срещу българите.
На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите постигнали велика победа на византийската армия. Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението, побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол, византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти. Там отново били разбити в една нощна битка.
Всички тези победи обнадеждили Симеон, че може да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите.За да покори окончателно Византия, през 1918г. нахлул в Елада, опожарил Тива и дори стигнал до Дарданелите. През 919г императрица Зоя била свалена от
главнокомандващия флота Роман Лакапин. За да се укрепи на престола, той омъжил дъщеря си за Константин VII и приел титула василеопатор, а година по-късно и съимператор. Това силно разгневява Симеон — Лакапин се оказва плагиат на неговата идея. В отговор българския владетел продължил силния си натиск в Елада и Тракия, а също така се опитал и да прехвърли български войски през Дарданелите в Мала Азия, като по този начин пренесъл българо-византийския конфликт и в Азия. Византийците не виждали друг изход от ситуацията освен нападение в тила на българите. Така, през 921 г., изпратили към Рашка Захарий, за да свали великия жупан Павел и да нападне българите.
Опитът за преврат бил неуспешен и Захарий бил заловен и хвърлен в тъмница в България. Павел Бранович обаче се поддал на внушенията на византийската дипломация и се обърнал срещу цар Симеон. При стеклите се обстоятелства от българските тъмници били освободен княз Захарий и изпратен с войска към сръбските земи, където с българска помощ свалил Павел Бранович.
Осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава, той разбрал, че византийската столица. не може да бъде превзета без силен флот. И тъй като той не притежавал такъв, се обърнал за съдействие към арабите. И двата опита за съюз и двата опита за съюз обаче се оказали неуспешни.
Симеон използвал затишието в отношенията с Византия, за да нападне Захарий, който се обърнал срещу България. Така след един поход през 924 г. рашките земи са присъединени към България. След това, през 926 г., възникнал конфликт между България и прогресиращото Хърватско кралство, заради политическото убежище, което хърватският владетел предоставя на Захарий. Конфликтът провоки-ран от византийците. Походът на Симеоновите войски към хърватските земи е неуспешен и той губи войната. Това е последната водена от Симеон война и първата, която той загубва. Посредник между българите и хърватите бил папа Йоан Х, който се надявал да привлече българите на своя страна. От своя страна Симеон се надявал папата да признае царския му титул. Обнадежден, той започнал подготовка за нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт на 27 май 927 г.
Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.
нахлул с войската си в Източна Тракия Император Лъв VI набързо сформирал армия, предимно от императорската гвардия. Войската била поверена на стратилата Кринт. Опитът на Византия да спре българите бил напразен, византийската армия била напълно разбита, а сам Кринт паднал мъртъв на бойното поле, много били пленените. След сражението Симеон дал заповед на войската да се върне обратно в България, тъй като не се чувствал готов за продължителна война. Въпреки победата, Симеон не можал да постигне своята цел, а Лъв VI бил обиден от българския владетел Императорът на Византия не искал траен конфликт с България, защото имал проблеми и с арабите. Точно поради тази причина Лъв прибягнал към това, което правели почти всички византийски императори по време на война — осигуряване на съюзник, който да поеме по-голямата част от загубите. Никита Склир (неизвестен византиец) бил изпратен при водачите на унгарците, Арпад и Кусан, и успял да им плати достатъчно, за да нападнат България. В същото време към българските южни граници се придвижвала ромейска войска, предвождана от пълководеца-герой на Византия от войните с арабите, Никифор Фока. Планът на Лъв за съвместни действия с унгарците започнал да се осъществява някъде около 894 г. Симеон очаквал нападение от юг, затова главните сили от армията му се намирали там, но битка на юг нямало, Никифор Фока не нападнал, вместо това при българския владетел бил изпратен квестор, който от името на император Лъв предложил мирни преговори, като в това време византийската флота се придвижвала към Добруджа, пренасяйки унгарците. Симеон заподозрял
измамата, но вече било твърде късно и унгарците опустошили Добруджа Българският владетел бил принуден да започне преговори с византийците, но протакайки преговорите, си осигурил време да сключи съюз с печенегите и с тяхна помощ разгромил унгарците, които дори били прогонени от настоящите си местоживелища и се заселили в Панония. През лятото на 896 г. военните действия срещу Византия продължили — ромеите били разгромени при Булгарофигон, което ги принудило да
търсят мир и тържището било върнато обратно в Константинопол. По-късно българският владетел завзел област с близо 30 крепости в днешна Албания.
През 912 г. византийският престол бил зает от Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багренородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и като контрамярка Симеон обсадил Константинопол.
През юни 913 г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик.
През юли-август 913 г. българските войски блокирали Константинопол по суша. Започнали преговори между двете страни, в хода на които се стигнало до лична среща между българския владетел и главата на имперското регентство. В края на август или в началото на септември 913 г. Николай Мистик сключил мирен договор със Симеон.Но през февруари 914 г. в Константинопол бил извършен нов държавен преврат от иператрица Зоя. Тя анулирала договорите, подписани със Симеон. В отговор на това, през есента на 914 г. Симеон навлязъл в Тракия и за кратко поставил под свой контрол Одрин. През следващите години правителството на императрица Зоя се ориентирало към подготовка за война срещу българите.
На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите постигнали велика победа на византийската армия. Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението, побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол, византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти. Там отново били разбити в една нощна битка.
Всички тези победи обнадеждили Симеон, че може да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите.За да покори окончателно Византия, през 1918г. нахлул в Елада, опожарил Тива и дори стигнал до Дарданелите. През 919г императрица Зоя била свалена от
главнокомандващия флота Роман Лакапин. За да се укрепи на престола, той омъжил дъщеря си за Константин VII и приел титула василеопатор, а година по-късно и съимператор. Това силно разгневява Симеон — Лакапин се оказва плагиат на неговата идея. В отговор българския владетел продължил силния си натиск в Елада и Тракия, а също така се опитал и да прехвърли български войски през Дарданелите в Мала Азия, като по този начин пренесъл българо-византийския конфликт и в Азия. Византийците не виждали друг изход от ситуацията освен нападение в тила на българите. Така, през 921 г., изпратили към Рашка Захарий, за да свали великия жупан Павел и да нападне българите.
Опитът за преврат бил неуспешен и Захарий бил заловен и хвърлен в тъмница в България. Павел Бранович обаче се поддал на внушенията на византийската дипломация и се обърнал срещу цар Симеон. При стеклите се обстоятелства от българските тъмници били освободен княз Захарий и изпратен с войска към сръбските земи, където с българска помощ свалил Павел Бранович.
Осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава, той разбрал, че византийската столица. не може да бъде превзета без силен флот. И тъй като той не притежавал такъв, се обърнал за съдействие към арабите. И двата опита за съюз и двата опита за съюз обаче се оказали неуспешни.
Симеон използвал затишието в отношенията с Византия, за да нападне Захарий, който се обърнал срещу България. Така след един поход през 924 г. рашките земи са присъединени към България. След това, през 926 г., възникнал конфликт между България и прогресиращото Хърватско кралство, заради политическото убежище, което хърватският владетел предоставя на Захарий. Конфликтът провоки-ран от византийците. Походът на Симеоновите войски към хърватските земи е неуспешен и той губи войната. Това е последната водена от Симеон война и първата, която той загубва. Посредник между българите и хърватите бил папа Йоан Х, който се надявал да привлече българите на своя страна. От своя страна Симеон се надявал папата да признае царския му титул. Обнадежден, той започнал подготовка за нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт на 27 май 927 г.
Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.