Книжнина
Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от българското средновековие включващ Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Тюдор Докс, Презвитер Григорий и др.
Климент Охридски е непосредствен ученик на Кирил и Методий. Той влага всичките си усилия за широкомащабна просветителска дейност.
Климент пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за трайното налагане на култа към славянските първоучители. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова.
Епископ Константин Преславски е друга ярка фигура в Преславския книжовен кръг. Той също е непосредствен ученик на Методий. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като “Учително евангелие”. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: “Проглас към евангелието” и “Азбучна молитва”. Важна част на
сборника е и съставеното от автора първо историческо съчинение на
старобългарски език, известно като “Историки”, което цели да разшири
историческата култура на българите в светлината на библейската история. През 906 г. по нареждане на цар Симеон той превежда от гръцки “Четирите слова против арианите” на Атанасий Александрийски.
Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на ІХ и началото Х в., от чието творчество е оцеляло само съчинението му “За буквите”. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма.
Към Симеоновия кръг писатели принадлежи и Йоан Екзарх, който вероятно заема висок църковен пост и работи в двореца. До нас са достигнали и други негови творби като: “Небеса”– превод на „Богословие” на Йоан Дамаскин , който съдържа елементи на природните науки и античната философия, и “Шестоднев”, който представя библейския разказ за произхода на света. В произведението са включени няколко проповеди и похвални слова.
Представянето на творците от “Златния век” на старобългарската книжнина би имало незавършен характер без отбелязването на участието в книжовната дейност на цар Симеон. Широтата и разнообразието на литературните му интереси се проявяват в книжовните произведения, изпълнени по негова заръка, а може би и от самия него. Той е
насърчавал българските книжовници да извършват преводи на онези образци на византийската литература, които в
най-голяма степен допринасят за християнската просвета на народа. С името на цар Симеон са свързани сборниците “Златоструй” от 1075 г. и “Светославов (Симеонов) сборник” от 1073 г.
Книгите били изписвани на ръка и богато украсявани със злато и сребро.
Климент Охридски е непосредствен ученик на Кирил и Методий. Той влага всичките си усилия за широкомащабна просветителска дейност.
Климент пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за трайното налагане на култа към славянските първоучители. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова.
Епископ Константин Преславски е друга ярка фигура в Преславския книжовен кръг. Той също е непосредствен ученик на Методий. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като “Учително евангелие”. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: “Проглас към евангелието” и “Азбучна молитва”. Важна част на
сборника е и съставеното от автора първо историческо съчинение на
старобългарски език, известно като “Историки”, което цели да разшири
историческата култура на българите в светлината на библейската история. През 906 г. по нареждане на цар Симеон той превежда от гръцки “Четирите слова против арианите” на Атанасий Александрийски.
Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на ІХ и началото Х в., от чието творчество е оцеляло само съчинението му “За буквите”. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма.
Към Симеоновия кръг писатели принадлежи и Йоан Екзарх, който вероятно заема висок църковен пост и работи в двореца. До нас са достигнали и други негови творби като: “Небеса”– превод на „Богословие” на Йоан Дамаскин , който съдържа елементи на природните науки и античната философия, и “Шестоднев”, който представя библейския разказ за произхода на света. В произведението са включени няколко проповеди и похвални слова.
Представянето на творците от “Златния век” на старобългарската книжнина би имало незавършен характер без отбелязването на участието в книжовната дейност на цар Симеон. Широтата и разнообразието на литературните му интереси се проявяват в книжовните произведения, изпълнени по негова заръка, а може би и от самия него. Той е
насърчавал българските книжовници да извършват преводи на онези образци на византийската литература, които в
най-голяма степен допринасят за християнската просвета на народа. С името на цар Симеон са свързани сборниците “Златоструй” от 1075 г. и “Светославов (Симеонов) сборник” от 1073 г.
Книгите били изписвани на ръка и богато украсявани със злато и сребро.